Тълкувателно решение № 5/2014 от 24.06.2016 г. на Върховен касационен съд на Република България
Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд прие тълкувателно решение по повод противоречива съдебна практика по въпроси относно жилищностроителните кооперации, етажната собственост и относно иска по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.
При действието на забраната, установена с чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. /Обн., ДВ, бр. 63 от 1991 г./, отменен със Закона за кооперациите от 1999 г. /Обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г./, правото на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, може да се придобие по давност. Чл. 31, ал. 3 от Закона за кооперациите от 1991 г. предвижда, че не може да се придобие по давност вещ, която е собственост на кооперация.
Жилищностроителната кооперация не е материалнолегитимирана да претендира обезщетение по чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за лишаването й от възможността да ползва свой собствен имот, разпределен на член на кооперацията. Чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 Закона за управление на етажната собственост/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността е приложима при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия съпруг. Чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността предвижда, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
