Командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
На 20.12.2016 г. Народното събрание прие на второ четене Законa за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който бе обнародван на 30.12.2016 г.
Законът регламентира командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Приетите изменения влизат в сила от 01.01.2017 г.
Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
Работник или служител може да бъде командирован или изпратен при горните условията, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
В срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в съответната приемаща държава.
Когато чуждестранният работодател и чуждестранното предприятие, осигуряващо временна работа, не осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд, работникът или служителят има право на:
1. неизплатените трудови възнаграждения;
2. обезщетения или други вземания, свързани с трудовото правоотношение, дължими по закон;
3. възстановяване на неправомерно удържани от трудовото възнаграждение данъци и/или осигурителни вноски;
4. възстановяване на прекомерно високи разходи спрямо трудовото възнаграждение или качеството на настаняването, удържани от трудовото възнаграждение на работника или служителя за предоставено от работодателя настаняване.
Работник или служител, който е предявил иск поради неспазване на минималните условия на работа, не може да се третира неблагоприятно от работодателя на това основание.
За трудови се приемат споровете между работниците или служителите, които са или са били командировани или изпратени на територията на Република България, и техния работодател в случаите, когато са претърпели вреди поради неспазване на условията на работа, включително след прекратяването на трудовото правоотношение.
