Директива 2016/1164 от 12 юли 2016 година на Съвета на ЕС за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар
Eдна от основните цели на директивата е да се повиши устойчивостта на вътрешния пазар като цяло по отношение на трансграничните практики за избягване на данъци. Тя установява правила срещу свиването на данъчната основа в рамките на вътрешния пазар и срещу прехвърлянето на печалби извън вътрешния пазар. Приети са следните правила: ограничения по отношение на приспадане на лихви, данъчно облагане при напускане, общо правило за борба със злоупотребите, правила за контролираните чуждестранни дружества и правила, чрез които да се уреждат несъответствията при хибридни образувания и инструменти. Когато прилагането на тези правила води до двойно данъчно облагане, данъкоплатците следва да получават данъчно облекчение посредством приспадането на данъка, платен в друга държава - членка или трета държава, в зависимост от случая.
I. Ограничения по отношение на приспадане на лихви
В стремежа си да намалят общите си данъчни задължения групите от дружества във все по-голяма степен прибягват към свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби чрез прекомерни лихвени плащания. Правилото за ограничаване на лихвите е необходимо за възпиране на такива практики, като се ограничава приспадането на превишението на разходите по заеми на данъкоплатците. Поради това се определя съотношение на приспадане, което да е обвързано с облагаемата печалба на данъкоплатеца преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA).
II. Данъчно облагане при напускане
Функцията на данъците при напускане е да се гарантира, че когато даден данъкоплатец премества активи или променя юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, извън данъчната юрисдикция на една държава, тази държава облага икономическата стойност на евентуалната капиталова печалба, създадена на нейна територия, дори ако тя все още не е реализирана към момента на напускането. Прехвърлянията на активи, включително парични средства, между дружество майка и неговите дъщерни дружества, попадат извън обхвата на предвиденото правило относно данъчното облагане при напускане. Данъкът при напускане не следва да се налага, когато прехвърлянето на активите е с временен характер и е предвидено те да се върнат в държавата - членка на прехвърлителя, когато прехвърлянето се извършва, за да се изпълнят пруденциални капиталови изисквания или с цел управление на ликвидността, или когато става въпрос за сделки за финансиране с ценни книжа или активи, предоставени като обезпечение.
III. Общо правило за борба със злоупотребите
Общите правила за борба със злоупотребите (ОПБЗ) се включват в данъчните системи с цел справяне с практиките за данъчни злоупотреби, които още не са обхванати в специално насочени към тях разпоредби. ОПБЗ следва да се прилагат по отношение на договорености, които са привидни; в останалите случаи данъкоплатецът следва да има правото да избира най-ефикасната по отношение на данъчното облагане структура за целите на своята стопанска дейност.
IV. Правила за контролираните чуждестранни дружества
Като следствие от правилата за контролираните чуждестранни дружества (КЧД) доходът на контролираното дъщерно дружество, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, се причислява обратно към дружеството майка. След това дружеството майка подлежи на данъчно облагане по отношение на причисления доход в държавата, в която е местно лице за данъчни цели. В зависимост от политическите приоритети на съответната държава правилата за КЧД могат да бъдат насочени към цяло дъщерно дружество, което е обект на данъчно облагане с ниска ставка, към определени категории доход или да се ограничават до дохода, който по изкуствен начин е бил отклонен към дъщерното дружество.
V. Правила, чрез които да се уреждат несъответствията при хибридни образувания и инструменти
Несъответствията при хибридни образувания и инструменти са следствие от разликите в правната квалификация на плащанията (финансови инструменти) или образуванията, като тези разлики проличават при взаимодействието на правните системи на две юрисдикции. Резултатът от тези несъответствия често пъти е двойно приспадане (т.е. приспадане и в двете държави) или приспадане на дохода в едната държава, без да има включване в данъчната основа в другата. За да се премахнат последиците от договореностите, които водят до такива несъответствия, се установяват правила, съгласно които една от двете юрисдикции, между които се проявяват несъответствията, следва да откаже приспадането на плащане, което води до подобен резултат.
Държавите - членки приемат и публикуват до 31 декември 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспониране на настоящата директива.
