Тълкувателно решение № 2/2017 от 12.04.2017 г. на Върховен административен съд на Република България
Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд прие тълкувателно решение по повод противоречива съдебна практика по въпроса: Кой давностен срок се прилага при изпълнение на административното наказание „глоба“ след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - този по чл. 171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) или този по чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН?
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82 е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Алинея две предвижда и абсолютна погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Общото събрание поддържа становището, че след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок. Фактът, че глобата е публично вземане, не означава, че изпълнителската давност за нея следва да е еднаква с тази за останалите публични вземания. Давността, включително тази, касаеща изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос. Чл. 79 от ЗАНН препраща към ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания. Поради това не следва от разпоредбата на чл. 79 от ЗАНН да се извежда аргумент в подкрепа на приложението на чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН изключва приложението само на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН. Тя не изключва приложението на чл. 82, ал.2 от ЗАНН.
Срокът по чл. 171, ал.1 от ДОПК не би следвало да намери приложение за глобата и поради това, че в общия случай той започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. При глобата обаче определянето на толкова дълги давностни срокове не е оправдано. Задължението за плащане на глобата не възниква по силата на закона, а в резултат на проведено административно-наказателно производство и след влизане в сила на наказателното постановление. Давностните срокове за изпълнение на глобата текат от влизане в сила на наказателното постановление.
Върховният административен съд реши, че след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание “глоба”, се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. “а” от ЗАНН, който е двугодишен.
